Панагюрски колонии
| Панагюрски колонии | |
 | |
  Панагюрски колонии  Панагюрски колонии | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 249 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | —[2] |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 4520 |
| Тел. код | 03537 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 59375 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Панагюрище Желязко Гагов (независим политик; 2023) |
| Кметство – кмет | Панагюрски колонии Петко Стоев (БСП) |
| Панагюрски колонии в Общомедия | |
Панагюрски колонии е село и летовище в Южна България. Намира се в община Панагюрище, област Пазарджик.
География
[редактиране | редактиране на кода]Панагюрски колонии се намира в планински район. Лежи на билото на Същинска Средна гора, на превал източно от връх Братия (1519 m н.в.). Изворът на река Медетска е в рамките на летовището. Съседно населено място е град Панагюрище (15 km на юг), който е и административен център на община Панагюрище. През Панагюрски колонии минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (Родопите) през Златишки проход (Стара планина) с А2 (при село Джурово).
История
[редактиране | редактиране на кода]Началото
[редактиране | редактиране на кода]За първи път в местността е организиран детски лагер („колония“) през 1907 г. Като вилно летовище Панагюрски колонии е основано в началото на 30-те години на 20 век. В близост се е намирала сграда на летен лагер на Мъжката гимназия в Пловдив, построена през 20-те години.
След 1935 г. за кратко време са построени много вили както на граждани от Панагюрище, така и от градове в други краища на страната. Вилите са масивни и специфично пригодени само за обитаване през лятото. Те са на големи разстояния една от друга и типично не са оградени. Основани са също няколко детски летни лагера. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили.
След Деветосептемврийския преврат много от вилите са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като собствениците им са от политически преследвани буржоазни и интелигентски семейства.
МОК Медет
[редактиране | редактиране на кода]През 1968 г. на север от курорта, по поречието на река Медет започва разработката на медна мина под името „МОК Медет“. В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите. Построени са също културен дом с голяма кино и театрална зала и библиотека, както и начално детско училище и детска градина.
От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. Населението се увеличава всяко лято, когато летовниците пълнят своите вили, а също идват и групи детски лагери.
Настояще
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 90-те години на 20 век мина „Медет“ е закрита поради изчерпване на залежите. Национализираните вили биват реституирани. Постоянното население на Панагюрски колонии намалява плавно. Всички детски лагери биват изоставени, с изключение на Панагюрския ученически лагер. Много от апартаментите в жилищните блокове са купени от хора, които ги ползват само през лятото с цел почивка. След 2000 г. някои от обширните площи между старите вили биват парцелирани и до голяма степен застроени с нови вили на заможни панагюрци.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 307 | 100.00 |
| Българи | 264 | 85.99 |
| Турци | 4 | 1.30 |
| Цигани | 17 | 5.53 |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | 5 | 1.62 |
| Неотговорили | 17 | 5.53 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Природата в тази част на Средна гора се характеризира със стари букови гори. Районът на Панагюрски колонии е представлявал планински ливади, преди да се засели. Сега има парков вид с изкуствено засадени разнообразни дървесни видове, доминирани от смърчови дървета високи над 30 метра.
В близост до курорта се намират местностите Манзул, Белотруп, Пряслопа, връх Братия и др.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В края на август всяка година традиционно се чества „Денят на миньора“ с голям събор с музикално-забавна програма.
От 2000 г. насам около първи юни ежегодно се провежда детски празник.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Панагюрски колонии е разположено в землището на град Панагюрище
- ↑ „Справка за населението на село Панагюрски колонии, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-30. Посетен на 23 юни 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Парад на хвърчилата“[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Панагюрски колонии информация от община Панагюрище
- Радио и телевизия в Панагюрски колонии
| ||||||||
